ПОСЛЕСЛОВЪТ НА ЕДНО СБОГУВАНЕ С ВИПУСК 2019

16.05.2019 20:14

                            - Значи, така свърши всичко?

                            - Така свърши, ученико мой – отговаря номер сто и осем-

                                надесети, а жената се приближава към Иван и казва:

                             - Разбира се, че така. Всичко свърши и всичко свършва. . .

                                Аз ще ви целуна по челото и за вас също всичко ще се наре-

                                 ди добре.

                                                  ***                       ***                      ***

                               Някой пускаше на свобода Майстора, както той самия

                             току-що беше пуснал създадения от него герой...

                                                                                                                                  

                                                                  Михаил Булгаков – „Майстора и Маргарита”

 

 

    Повикани с този призив, Майстора и Маргарита от едноименния роман на Михаил Булгаков напускат пределите на ежедневния свят, за да се сбогуват със стереотипите на досегашното, осъзнавайки, че е дошло времето за драматични равносметки. Тук обаче няма да става дума за литература, за нея съм говорила многократно, надявам се, по-голямата част от Вас да са ме чули и разбрали. Ще ми се обаче през финала на романа на Булгаков да погледна към изпращането на випуск 2019, да осмисля и съпреживея още веднъж, този път през писането, магията и очарованието на тази майска утрин. Признавам, никога не съм обичала сбогуванията, защото всяко от тях по специфичен начин отнема парченца от душите ни, карайки ни да осъзнаваме драматичните размери на нечие отсъствие като тъга, натрупана вътре в нас. Ще споделя и още нещо, отново дълбоко лично: винаги съм се смущавала от тишината, особено от тишината в класната стая. Признавам, за един учител няма нищо по-тревожно от тишината, настъпваща след задаването на въпрос, свързан с учебното съдържание. Подобно мълчание винаги дълбоко ме е смущавало, именно то ме е карало нееднократно да твърдя, че съм уморена от тишината на мълчанието, от напрегнатото очакване на така и не пристигащия отговор. . .         Днес обаче осъзнах, че има и една друга тишина, далеч по-страшна от гореспоменатата, и тя е ТИШИНАТА НА ПРАЗНАТА КЛАСНА СТАЯ, ТИШИНАТА НА ВАШЕТО ОТСЪСТВИЕ. . .

    Тишината като носталгия и тъга, която днешното сбогуване с Вас, скъпи абитуриенти, натрупа в нас, вашите учители.

    Не е ли тя по-горчива от тъгата на юдейския цар Соломон?

    Тогава, когато децата са си отишли, кабинетите ни опустяват и изглежда, че няма кой да стопанисва СМИСЪЛА. . .

    Днешното сбогуване с Вас и празнотата, която оставихте в класните стаи и душите на всички ни, ме провокираха да напиша този текст. Той е преклонение пред красотата на младостта, пред ентусиазма на порива и невинността на душите Ви. Наблюдавайки Ви днес, си припомних Оскар Уайлд и формулировката му за „младостта като изкуство”. Само младостта може да се усмихва без причина, само тя може да се просълзява толкова искрено и в това се крие най-голямата ù прелест и очарование. Днес, благодарение на Вас, скъпи абитуриенти, прозрях и една друга истина – ние, учителите, сме благословени, защото можем да остаряваме само физически, но не и духовно, тъй като сме заобиколени от прекрасни млади хора, понесли своя порив и устрем. Именно Вие ни научихте да се усмихваме и в най-мрачните си дни, да преодоляваме и най-тежките си моменти, показвайки ни и другите пътища за спасението на човека. Пътища, водещи далеч отвъд пристягащите възли на одисеевската мачта и отвъд корсетите на социалните ни роли и регламентации, пътища, отвеждащи към изгубеното знание за детството. . .

Благодарим Ви! Благодарим Ви за вълнението, което изпитахме днес с Вас! Благодарим Ви за неволно бликналите сълзи и спонтанността на прощалните Ви прегръдки!

    Благодарим Ви и за търсачеството, което проявихте в тази майска утрин – търсачество, отпращащо към образите на Хубавата Елена и Йовковата Албена! Това значи много за нас и за онази малка следа, която сме оставили в душите Ви, но която е показателна за големия смисъл на онзи наш съвместен проект, наречен хуманитаристиката!

И още нещо: ако един ден в живота си усетите, че вече сте се уморили и не може да се вълнувате, спомнете си вълнението, което изпитахте в тази майска утрин, убедена съм, че то ще Ви сгрее. Преди да е изчезнало, запомнете това вълнение, хванете го здраво в шепите си, скрийте го до сърцето си и никога не се разделяйте с него през всичките години, които следват отсега нататък. Човек не бива и не може да живее без вълнение!

Бъдете красиви! Разбира се, става дума не за комерсиалния буквализъм на красотата, а за онова възвишено разбиране за красивото, което е не само естетика, но и етика. Многократно съм Ви говорила за красотата на четящия човек, за онази особена духовна озареност, която струи от погледа му. Ще Ви го кажа пак, но този път за последно – четете, бъдете красиви и смислени! Минете красиво, елегантно и смислено през целия си живот!

     Изминали сте дванадесет години на труд и усърдие, години, понесли спомените както за сълзите на отчаяние, така и за усмивките от радост, години, белязани от изпитания на волята, ума и характера. Бавно и постепенно сте формирали своята личност, трупали сте знания, изграждали сте своите критерии за правилното и ценното в живота, преборвайки се със страховете си. . . Надявам се, съзнавате, че през цялото това време неотлъчно до Вас са били вашите учители. Ако днес имате вярата, че сте успели – дължите го именно на тях, ако имате самочувствието, че сте силни и непоколебими – дължите го на тях, ако сте открити, честни и разграничавате доброто от злото – дължите го отново на тях!

    Благодарете им, направете го от сърце, благодарете им искрено и с обичта, която заслужават! Най-красивият подарък е прошката. Простете ни, ако в момент на слабост не сме били толкова великодушни, колкото Вие сте очаквали!

Помнете, че най-голямата гордост за всеки учител е да бъде надминат от своите ученици! Вашият успех е най-голямото признание за неговите усилия.

    Животът има нужда от Вас. Светът се крепи на младостта. Вие сте нашето продължение, нашата надежда и нашата вяра.

    Докажете го!

    На добър час, абитуриенти!

    Обичаме Ви!