История

Харманли-град разположен на пътя от Европа към Азия.

Град с петвековна история. Век от неговата история, е история и на нашата гимназия.

Началото на просветното дело в града ни е положено през далечната 1833 година, когато родолюбиви българи изпращат децата си в килийното училище в дюкяна на чорбаджи Лачо. По-късно с построяването на църквата "Св. Атанасий", училището се помещава в специално построената за целта сграда в двора на храма. Като общественозначима институция при осъществяване на своята дейност, училището се затруднява при постоянно променящата се обстановка.

В епохата на Българското Възраждане учебният процес протича в условията на борби между харманлийските патриоти и гръкоманите. В тези две десетилетия до 1850 година даскалите успяват да наложат наред с преподаването на гръцки, преподаване и на български език.

Нова епоха в училищното дело в Харманли поставя с учителстването си в града -даскал Тодор Иванов от Чирпан. Той въвежда преподаване на български език и поставя началото на новобългарското образование в града ни. За това красноречиво свидетелства дописка във вестник "Македония".

Подем в образованието настъпва с идването на Нестор Марков в Харманли. Роден през 1836 г в с.Криво поле, Хасковско. През периода 1862-1865 г. той учителства в града ни. За пръв път по негова инициатива учениците и техните родители отдават почит на Св. Св. Кирил и Методий на 11 май 1865 година.

Друг български учител и възрожденец оставил трайна следа в развитието и модернизирането на училищното дело в Харманли е Дялко Милковски. Дейността му като учител започва с преподаване през 1864 г. на три езика. Неговата метода на обучение става обект на дописки във вестници, които излизат по това време: в-к "Македония", в-к "Право" и др. Дялко Милковски кани хасковските учители, негови главни обвинители, както и някои учители от съседните села и доказва необходимостта от по-модерно образование. Негова е заслугата за разказването на легендата за Гергана на Петко Рачов Славейков.

През 1870 г се открива и девически клас, в който девойките се обучават от госпожа София от Стара Загора.

През 1878 на 3 март, след петвековна борба най-сетне българските земи са свободни. Но последвалите решения на Берлинския конгрес разпокъсват България на пет части и Харманли остава в Източна Румелия -област автономна на империята.

Преминаването към по-висока степен на обучение след взаимното училище- класно се осъществява през 1883 г.Този факт съвпада с преместването му в специално построената от италиански архитект нова сграда, в която се помещава до 1921г. През 1893г се отбелязва съществуването на две отделни класни училища -мъжко и девическо. През 1900г то се именува Харманлийско смесено третокласно училище, а през 1906 г - Харманлийска третокласна смесена прогимназия.

Първите десетилетия на ХХ век в Харманли все повече се утвърждава като център на околията. Нараства нуждата и от учебно заведение, което да удовлетворява потребността от по- високо образование.

През учебната 1908 /1909 г се открива първият гимназиален клас, по предложение на тогавашния директор- Марин Велев, а гимназията става пълна едва през 1919 г. По-късно учителският съвет по идея на Марин велев приема за патрон -Неофит Рилски, а патронен празник-25 март-Благовещение.Като през 1915 -1916 г се открива ІІ, ІІІ, ІV гимназиални класове и едва на 25 март 1919 г излиза Министерско постановление за откриване на V гимназиален клас.

Поради нуждата от педагогически кадри и настояването на харманлийската общественост през 1922г се открива мъжко педагогическо училище, което заедно със смесеното реално училище се помещава в една сграда. Сред първите випуски завършили гимназиален клас са проф. Кръстю добрев и представителят на България в ООН Милко Тарабанов.

Изучаването на сериозните науки се съчетава със създаването на първия ученически хор през учебната 1915-1916 уч.г., туристическо дружество през следващата учебна година, откриване на училищна библиотека .

През 30 -те години на миналия век все по- разностранните интереси на учениците в гимназията намират реализация чрез Духовия оркестър създаден през 1925г от учителя по музика Коста Николов, театралните трупи и техните първи представления, в създаденото през 1932 г Френско дружество, а Стенографското дружество през 1932 г се утвърждава като водещо от национален мащаб.

През 1930 документите свидетелстват за откриване на Метериологична станция, а през 1936 г се сформира и Юнашка спортна чета, която има своя специална униформа.

След 10 годишно съществуване през 1932 /33 г Педагогическото училище прекратява дейността си, но в просветното дело се вливат 10 випуска добре подготвени педагогически кадри, които попълват липсата на такива в Харманлийска, Свиленградска, Хасковска, Първомайска, Ивайловградска, Крумовградска и Кърджалийска околия. Съгласно заповед на тогавашното Министерство на просвещението от 15.09.1933г, всички педагогически училища в Царството се закриват.

През учебната 1934/1935г пълната гимназия се превръща в средно реално училище. На следващата година то се закрива и се възстановява смесената гимназия.

Старото училище в тия години вече не може да поеме потока от ученици и се налага да се построи нова сграда. Основите на новата сграда се освещават на 27 ноември 1938 г.

В годините на Втората световна война някои от учителите са мобилизирани на фронта, а сградата на гимназията е превърната във военен лазарет. Това налага учебните занятия да се изнесат на открито в тогавашната градска градина.

Интересни моменти от новата и най-новата история на училището са свързани с превръщането му през 1958 г. в опитно политехническо, а на следващата в Политехническа гимназия.

През 1977 г. вече обединена с Основно училище "Отец Паисий" гимназията се мести в новата сграда и се нарича-Средно политехническо училище "Неофит Рилски". Прием за шестгодишни първокласници с целодневен режим на обучение започва през 1981г.

Към училището през периода 1983-1990г. функционира Учебно-професионален център по електронно производство и лека промишленост.

Нов момент в летописа на учебното заведение е профилираната подготовка.

През 1990г. се открива Чуждоезиков профил- английски език, 1997 Хуманитарен -български и английски език. Началото на нов профил- Природоматематически се поставя през 2001г с интензивно изучаване на математика и информатика, а от 2005 г . се осъществява прием в Хуманитарен профил- история и български език.

През последните години се утвърждава -Технологичен профил.

Гимназиална степен на образование са завършили 88 випуска с дипломирани 10975 зрелостници /към учебната 2009-2010г/. Десетки от тях при своята професионална реализация са постигнали високи върхове в различни области -наука, култура, политика, изкуство и спорт.

Поели по пътища различни, те пазят дълбоко в сърцата си любовта към учителите и родното училище. Любов, която винаги ги връща там.

За приноса си в общонационалното образование и култура училището е носител на орден "Кирил и Методий " -І и ІІ степен.

Клуб "Родолюбие"

СОУ"Неофит Рилски", град Харманли

Ръководител на клуба: Денка Ангелова

Патрон

Сред най- ярките имена на Златния век и Българското възраждане, редом с имената на Иван Рилски, Климент, Наум, Ангеларий,

Сава и Светите братя Кирил и Методий, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Петър Берон е името на Неофит Рилски.

Роден е в Банско през размирната 1793г със светско име Никола Поппетров Бенин.

Западният Ренесанс се гордее с изключителната енциклопедичност на своите творци.

Потъвайки в кристалните води на българските първоизточници откриваме красива и горда истина-български възрожденец, първият български учител, създателят на първия гръцко -български и българо -гръцки речник, "патриархът на българските учители и книжовници", както го нарича Константин Иричек в първата биография писана за него, е също една учудващо енциклопедична и разностранна личност.

Името му е Неофит Рилски.

Той е един от първите български поети, създателят на първата българска граматика, първият педагог във взаимното училище на габровеца Васил Априлов, първият книжовник, утвърдил българския език като самостоятелен, стойностен и богат език, равен на езиците, ползвани от всички големи и културни нации.

Той е борецът за културна и национална независимост, за самостоятелна българска църква. Но едновременно с това той е организатор на песнопенията в своята Рилска певческа школа, автор на много от техните текстове, поет, който увековечава името си сред създателите на българската поезия.

Той е и архитект, създал по свои планове и свои чертежи училището при постница "Св.Лука" и училището в Панагюрище.

Този изключителен възрожденец е първият теоретик и идеолог на педагогическото новаторство, на новобългарското просветно движение, на хуманитарния тип новобългарско училище. Той сам оформя и създава своите учебници и помагала, чрез които моделира душите на учениците си. Смел експериментатор в търсенето на истински път за възсъздаването на древната си и стойностна нация.